Спортът за един “манекенски свят”

Милиони телевизионни зрители следят в захлас спортните чудеса на плувеца Майкъл Фелпс и бегача Юсейн Болт, китайците трупат камари златни медали пред погледите на една тълпа, почти фанатизирана от най-скъпите, най-бляскавите, изобщо най-олимпийски игри. Съвременният човек, в поразително мнозинство, е изпаднал в плен на манията по здравословен живот, тяло-мечта и произтичащото от това почти задължително щастие. Някой спомня ли си времената, в които спортът беше удоволствие и служеше преди всичко за забавление? Сега произвежда преди всичко постоянен стрес.

Някога стремежът към идеална фигура не беше подчинен на планове, таблици, формули и пресмятане на калории. Сигурно всеки може да разкаже история от детството си, пропита с миризмите на евтини гуменки, протъркана обикновена топка и износен анцуг без никаква марка. “Джогингът” все още беше “бягане”, а преследването на досадни “нормативи” – само в часовете по физическо. Децата порастваха в уличната култура на хлапашки боеве и никой не се интересуваше кой знае колко от тялото – поне доколкото то функционираше нормално. Ядеше се това, което имаше на масата, и на никого не му и хрумваше да пресмята енергийност, да търси забранени химически субстанции или пък да комбинира храните “разделно”.

Днес почти всички практики от стария всекидневен ред са забранени от експертите – ортопеди, психолози, фитнес инструктори и специалисти по хранене. Медиите са препълнени с реклами на чудодейни уреди и илачи, с чиято помощ

мечтаното тегло трябва да стане факт до няколко седмици

ако може и без усилия. Антиутопичното заклинание на Джордж Оруел “Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила” е продължено от гурутата на “манекенския свят” в “Ти се храниш неправилно, дишаш неправилно, спиш неправилно!”. Между другото лозунгът е техният любим инструмент – фирмата на един от популярните лекари на Запад д-р Улрих Щрунц, наричан в медиите папата на фитнеса, се казва “Завинаги млад” (Forever Young).

Историята на фитнес манията започва още в средата на XX век с отърсването на света от последната грандиозна война и с набиращата сили на Запад потребителска култура. За мъжете от 70-те и 80-те идолът беше Артур Лидиърд, легендарен атлет и треньор от Нова Зеландия, който през 1961 г. основава първия клуб по джогинг. Идеята му е подета и разнесена по планетата от американския бегач Бил Бауърман, изключително успешен треньор на десетки американски олимпийци и съосновател на компанията за спортни стоки “Найк” (Nike). През 1968 г. на пазара излиза и книгата “Аеробика” на д-р Кенет Купър, основополагаща за системата от физически натоварвания за предпазване от сърдечно-съдови заболявания. В края на 70-те и жените откриват своя кумир – актрисата Джейн Фонда, чийто 76-минутен видеофилм “Тренировката на Джейн Фонда” вкара мечтата за идеална фигура в кухните и всекидневните на милиони домакини.

Оттогава насам култът към перфектното тяло се е настанил трайно не само в главите на хората, но и в политическите програми и бизнес стратегиите. След известната снимка на американския президент Джими Картър в трико за джогинг (1978) днес почти не можем да си представим политик от значителна величина, който да не тича сутрин, да не играе тенис, да не ветроходства в летните си отпуски. Преди няколко десетилетия едва ли на някого му е правило впечатление закръглената фигура на министър-председател или президент.

Фитнесът се е превърнал в един вид “машина за самосъзнание”

и граждански дълг, призоваващ все повече мъже и жени да пълнят залите, където колективно да бъхтят по формулата “идеалното тегло е ръстът минус 110″. Редовните тренировки са белег на социален статус и на принадлежност към “модерността”: Ако физически не попадаш в идеалните пропорции, следователно никак не си easy и cool, а направо loser, изкопаемо от преддигиталната ера. Колективната фитнес мания породи и наложи поредица от заблуди, основната от които е, че възжеланото тяло неизменно ще доведе до (повече) щастие. В съзнанието на потящия се на “пътечката” съвременник изникват представи за повече успехи сред противоположния пол, по-добър секс, по-стремглава кариера нагоре, в крайна сметка – и по-дълъг живот.

Тази нагласа естествено има и финансови измерения. За да е в крак с “модерността”, човек не може да използва каква да е екипировка – необходими са специални обувки (с “космически технологии”), специални шорти, фланелки и чорапи, специални книги, специална храна. “Да ходиш” днес означава walking и без скъпото оборудване никой уважаващ себе си cool няма и да опита да поспортува. И нови професии набират сила – фитнес инструктори и спортни лекари, без чиято помощ елементарната спортна дейност изглежда вече невъзможна.

В първоначалния си замисъл фитнесът е здраве и развлечение, но изключително бързо се изроди в психически и физически терор.

Живеем според травмиращи схеми

в които по-важното е да “попълним норматива”, а не толкова как се чувстваме, защото повечето от нас искат възможно по-дълъг и щастлив живот, и то непременно сега. Преди няколко години германският публицист Франк Ширмахер (един от издателите на в. “Франкфуртер алгемайне цайтунг”) издаде забележителната книга “Заговорът на Метусалем”, в която разглежда проблема на застаряващите западноевропейци през призмата на все по-големите им очаквания от живота. Метусалем е най-дълго живелият човек в Библията (969 години), дори и внукът му Ной не го е надминал (той живял 950 години).

Съвременният човек плаща скъпо и прескъпо за всевъзможни мерки да остане не само по-дълго жив, но и по-дълго млад. Но за какво са му, ако срещу това ще получи най-вече стрес и тормоз, пропускайки същинските “дребни” удоволствия на живота.

Източник – публикация + коментари: dnevnik.bg – 11.09.2008